fbpx

Къде да отседнем в западните Родопи?

Екскурзия до Триград
05.11.2020
Групова почивка в Триград
Групова почивка в Триград
05.11.2020

Къде да отседнем в западните Родопи?

Триград

Къде бихме могли да отседнем в западните Родопи?

Западните Родопи са едно невероятно и красиво, спокойно място за отдих и релаксация. Има множество природни и туристичеки забележителности където, човек може да отиде и види.Къде да отседнем в западните Родопи? Това е въпрос на който ще се опитаме да отговорим в тази статия.

Уикенд в Родопите: Триград и Ягодина

Прекарайте един незабравим уикенд в нашата къща за гости в Триград, за да се полюбувате на красивата ни природа, добрата домашна кухня и природните забележителности в района.

Къща за гости Кристал – Триград предлага на всеки свой посетител да опита чудни еко продукти, приготвени от собствено стопанство – мурсалски чай, еко мед, еко домашно сладко и еко доматен сок.

Цени за нощувка в Триград

Актуални цени за нощувка в Триград за 2-на или 3-на стая.

Еко домашно сладко от Триград
Еко домашно сладко от Триград

Изживейте мечтаната закуска сред родопската зеленина сред нашия просторен двор с голямо барбекю, изключително подходящо за настъпващото лято.

Изберете къща за гости в Триград, за вашата семейна почивка, през уикенда.

Къде да отседнем в западните Родопи?
Къде да отседнем в западните Родопи?

Разстоянието между София и село Триград е около 230 км. а от Пловдив до Триград са само 112км.

Семеен уикенд в Триград

Подарете си един спокоен и прекрасен уикенд в къща за гости в Триград. Ще останете доволни, гарантираме Ви го!

На подобни местенца има два варианта за чудесни преживявания – или в голяма приятелска компания, или с най-близкия до сърцето ти човек…

Бихте могли да преживеете незабравими моменти, ако резервирате стая за почивка в Триград – райско кътче, сгушено в сърцето на Родопите. Възползвайте се сега от специалните ни оферти за настанявания през летния сезон!

Какво да посетим в Западните Родопи в близост до Триград?

Дяволското гърло

Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.

Име


Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава. Старото ѝ име е Клокотник и идва от чуващия се на входа на пещерата грохот от вода.[

Откриване и изследване


Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Дяволското гърло
Дяволското гърло

Пещерата се е получила от река

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“.

В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността.

На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[2]

Прилепите в пещера „Дяволското гърло“

В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.

Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени
:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Дългопръст нощник (Myotis cappaccinii)
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).

В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.

Туризъм

Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.


Легенди


Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.

Къде да отседнем в западните Родопи?

Триградското ждрело

Триградското ждрело е защитена местност в България. Намира се в землищата на селата Гьоврен, Триград и Ягодина, област Смолян. Обхваща територията на Триградското ждрело.

Защитената местност е с площ 710,57 ha. Обявена е на 6 декември 1963 г. с цел опазване на защитени и ендемични растителни видове, като: родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), родопска песъчарка (Arenaria rhodopaea), родопска горска майка (Lathrea rhodopea), вълнеста камбанка (Campanula lanata), йорданова камбанка (Campanula jordanovii), велебитова камбанка (Campanula velebitica),

орфанийска камбанка (петковия) (Campanula orhanidea), ъглолистна малколмия (Malcolmia anguilifolia), снежно кокиче (Galanthus nivalis), трахелиум (Trachelium rumelicum), вечнозелена каменоломка (Saxifraga sempervivum), стрибърнева каменоломка (Saxifraga stribryni);

Опазване на защитени и ендемични животински видове, като: кафява крастава жаба (Bufo bufo), жаба дървесница (Hyla arborea), дъждовник (Salamandra salamandra), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), голям стрелец (Coluber jugularis),

смок мишкар (Elaphe longissima), планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea), бяла стърчиопашка (Motacilla Alba), червеногръдка (Erythacus rubecula), планинска червеноопашка (Phoenicurus ochruros), жалобен синигер (Parus lugubris), орехче (Troglodytes troglodytes),

воден кос (Cinclus cinclus), видра (Lutra lutra), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), савиево прилепче (Hypsugo savii), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), и др.;

Опазване на природни местообитания, като: хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и планините до алпийския пояс, тревни съобщества по заливни тераси, смесени гори по долини и склонове, черноборови гори (Pinus nigra ssp. palassiana), крайречни ивици от върба (Salix sp.), забележителни природни образувания: карбонатни сипеи, пещери, водопади, извори на твърди (варовити) води.

В защитената местност се забраняват:

  • голи сечи, както и отсичане на отделни стари и хралупести дървета;
  • залесяване с неместни за района растителни видове;
  • разселване на неместни за района животински видове;
  • промени в хидрологичния режим на р. Чаир дере;
  • корекции на речното корито, с изключение на такива, необходими в случай на бедствени ситуации и с цел опазване и възстановяване местообитания на видове;
  • строителство на нови пътища с трайна настилка;
  • строителство на сгради и съоръжения, с изключение на посетителски и информационни центрове, екопътеки и съпътстващата ги инфраструктура и сгради и съоръжения, необходими за поддържането на съществуващата пътна мрежа;
  • се строителство на водноелектрически централи, с изключение на тези, за които има издадено решение по ОВОС за одобряване на инвестиционно предложение или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, както и съответните разрешителни по Закона за водите, издадени до момента на влизане на настоящата заповед в сила;
  • търсене, проучване и добив на подземни богатства;

Влизането в пещерите

  • Кичика, Синьо зелената пещера, Силивряк, Додалица 1, Додалица 2, Додалица 3, Додалица 4, Вълчата пещера, Весова дупка, Ахметьова дупка, Цънкова пещера и Джаханова дупка, с изключение на влизания с научни цели;
  • затварянето на входовете на пещерите;
  • паленето на огън, освен в определените за това места.


Територията на защитената местност се припокрива със защитена зона Триград-Мурсалица от Натура 2000 по директивата за птиците