Триград

История на Триград

В тази статия ще разгледаме подробна информация за Триград, заблежителностите наоколо и какво и къде можете да посетите, къде да отседнете ( Еко къща за гости в Триград) и да се насладите на природата, тишината и добрата кухня.

Вижте нашите цени и направете резервация за вас и ваши приятели, в къща за гости Кристал в Триград, можем да приемем до 10 души.

През 1872 година в Триград има 300 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т.нар. Тъмръшка република. На събрание на над 100 първенци от 17 села в с. Триград през лятото на 1878 г. се създава Тъмръшката република. За първи началник е избран Хасан ага от Триград.

През 1920 година в селото живеят 254 души, през 1946 – 609 души, а през 1965 – 982 души.

По време на Балканските войни жителите на Триград са подложени на изпитания, а самото село е опожарявано.

По време на Междусъюзническата война през 1913 година местни жители се вдигат на бунт, поради което Триград е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.

Селото е повторно опожарено от Българската армия и в края на 1913 година, когато тя потушава нов бунт, вдъхновен от правителството на т.нар. Гюмюрджинска република.

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Триград (Trigrad). Източник: https://bg.wikipedia.org/

Културни и природни забележителности

Край Триград се намират три от Стоте национални туристически обекта – пещерата Дяволското гърло, Ягодинската пещера и Триградското ждрело. В близост се изграден и Музей на мечката. В региона на Триград има един поддържан резерват и три защитени местности: поддържан резерват Шабаница, защитена местност Старата гора, защитена местност Триградско ждрело, защитена местност Чаирите.

В Триградския карстов район има над 200 пещери. В седем от пещерите са открити енеолитни находки.

Триградското ждрело

Триградското ждрело е изключително живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча) в Южна България, в Западните Родопи, Община Девин, област Смолян.

Географско описание

Ждрелото е с епигенетичен произход и е с дължина около 7 km, като същинското ждрело е около 2 – 3 km. Всечено е до 300 – 350 m всред силно окарстени протерозойски мрамори.

Има тясно (от 100 до 300 m) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Западната му стена се издига на височина до 180 m, а източната достига до 300 – 350 m. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело.

Започва на около 1,5 km северно от село Триград на около 1180 m н.в., където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 m след това излиза като голям карстов извор.

Същинското ждрело свършва при устието на Триградска река в Чаирдере на около 1020 m н.в., а целият пролом продължава още 4 – 5 km и завършва при устието на Мугленска река вливаща се отдясно в Чаирдере на около 876 m н.в.

Защитена местност

За опазване на редки и ендемични растителни и животински видове и за опазване на природни местообитания, през 1963 г. е създадена защитена местност Триградското ждрело.

Туризъм в Триград

Триградското ждрело е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печатът е в хижа „Триградски скали“ и в пещера „Дяволското гърло“.

Основната забележителност на ждрелото е изумителната пещера Дяволското гърло, която се намира на левия (западен) скат. В източния му склон, много по-високо се намира друга известна пещера – Харамийска дупка.

На около 500 m преди началото на ждрелото се намира жижа „Триградски скали“, а в близост до нея е единствения в България „Музей на мечката“.

Транспорт до Триград

По цялото протежение на ждрелото преминава участък от тесен, еднолентов път, който е единствената връзка за селата Триград, Водни пад, Жребево и Кестен.

20 неща, които не знаем за Дяволското гърло

4 вида прилепи живеят край най-големия подземен водопад на Балканите
Едно от чудесата на България – мистериозната пещера Дяволското гърло, заживя нов живот с едноименния хитов сериал по Нова тв. В него Владимир Карамазов, Теодора Духовникова и Васил Банов са по средите на ужасяващи убийства в Смолянска област.

Страховитото „гърло“ държи будно въображението на хората още от най-дълбока древност. Според най-известната легенда това е входът, пред който митичният тракийски цар и легендарен певец Орфей слиза в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евредика.

Трогнат от нежния шепот на арфата на Орфей и от безмерната любов на царя – певец, Хадес най-накрая се съгласил да върне жена му в света на живите.

Условието било, изкачвайки се към горния свят, Орфей да не обръща глава назад. Малко преди изхода обаче, Орфей не издържал и погледнал назад, за да се увери, че Евридика наистина го следва… Тогава тя потънала завинаги обратно в подземното царство.

След повторната загуба на любимата си Орфей бил съкрушен. Започнал безутешно да плаче и от сълзите му бликнал извор, който и до днес може да бъде видян в пещерата и който екскурзоводите показват на туристите.

Каквото влезе в Дяволското гърло – не излиза, казват местните хора.

Каквото влезе в Дяволското гърло – не излиза, казват местните хора. Фактът, че пещерата остава непроучена, ражда още една легенда: подземното корито на реката стига чак до Италия…

1. Страховитото „гърло“ се намира в Западните Родопи на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин.
2. Дяволското гърло е пропастна пещера, формирана вследствие на пропадането на земни пластове. Във видимата си част няма разклонения.
3. Входът на пещерата или изходът за посетителите, наподобява дяволска глава, в гърлото на която се изливат водите на Триградска река. Туристическият маршрут е обратен на хода на водата през пещерата.
4. 150 метра изкуствено прокопан тунел е входът на пещерата. След него се влиза в Бучащата зала.
5. 42 метра – от тази височина пада водата в Бучащата зала. Това е най-високият подземен водопад на Балканите. Грохотът му дава името на подземната галерия.
6. 110 метра дължина, 40 метра ширина и 35 метра височина са размерите на Бучащата зала. Тя е втората по големина подземна галерия в България след входната зала на Деветашката пещера, за която се смята, че може да побере катедралата „Св. Ал. Невски“.
7. 301 стъпала водят към изхода на пещерата. Те са разположени така, че посетителят да види от максимално близо подземния водопад. Но, внимавайте – стъпалата на изключително стръмни, някои от тях са и хлъзгави, но имат обезопасителен парапет.
8. Над 150 метра а дължината на сифона след Бучащата зала, в който се губят водите на реката. След него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера, наричана „задникът на дявола“.
9. Три релефа са изсечени в Дяволското гърло. Първият е дяволска глава, разположена близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият е фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала. Третата е фигурата на Богородица в нишата-олтар.
10. Няколко панорамни площадки са изградени нагоре по стълбището. От тях се виждат водите на реката и водопада.
11. Милион монети пази малкото изворче, в което туристите подобно на Фонтана Ди Треви в Рим, хвърлят парички и си намислят желания. Над него е образът на Богородица в скалите.
12. 4 вида прилепи обитават пещерата Дяволското гърло през различните сезони. Чрез наблюдения и улов с мрежи са установени колинии на Голям подковонос, Малък подковонос, Дългопръст нощник и Дългокрил прилеп. В Дяволското гърло зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).
13. 35 000 екземпляра наброява колонията в Дяволското гърло на Дългокрилия прилеп и Дългопръстия нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи пещерата – Големият и Малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
14. 1962 г. – Радостин Чомаков , Никола Корчев и Елена Пъдарева успяват да достигнат до Бучащата зала, но липсата на подходяща екипировка и опит осуетяват по-нататъшното им продължаване по пътя на реката.
15. 1968 г. – Придошлата река помита по пътя си над 350 кубика дървен материал. Трупите потъват в пещерата. Нито една треска от тях не излиза на изхода на реката, който се намира на няколко стотин метра от изкуствено прокопания вход на пещерата. Опит с оцветители на водата, показва, че са необходими час и половина, за да може оцветената вода да измине пътя от входа до изхода на Дяволското гърло. Учените установяват, че за това време със скоростта, с която се движи, оцветената вода изминава 40 км. из дебрите на Дяволското гърло. Те остават непроучени и до днес.
16. 1970 г. – Първият и единствен засега опит да бъде разгадана тайната на страховития сифон, който поглъща всичко в Дяволското гърло взема две жертви. Младите варненски леководолази Сияна Люцканова (21 г.) и Евстати Йовчев (29 г.) се гмуркат, за да проучат сифона. Но така и не излизат от пещерата, намират смъртта си в нея.
17. 41 грешки на ръководителката на екипа Агнес Георгиева откриват разследващите гибелта на Сияна и Евстати. Най-фрапиращият гаф, че един от двамата влиза в пещерата с използвана вече бутилка с въздух. Когато той се изчерпва, те придърпват въжето. Този начин на сигнализация е фатален за непроучена пещера с разклонения. Вместо да ги изтеглят, колегите им отвън им отпускат допълнително въже. Ръководителката на екипа е осъдена и влиза в затвора. Телата на Сияна и Евстати са извадени по-късно, двамата се били оплели в осигуряващото въже и били с изплюти дихатели-регулатори. Днес на стената над пътя има паметна плоча на двамата водолази, пред която посетителите оставят цветя.
18. 5 лева е цената на входа за възрастни, 2 лв – за ученици и пенсионери. Влизането става на всеки кръгъл час със екскурзовод.
19. 8 градуса е температурата в Дяволското гърло. Пещерата е благоустроена – електрифицирана, стълбища са обезопасени с бетонен парапет.
20. 1 километър е дължината на пещерата, туристическият маршрут е 350 м.

Източник: https://www.standartnews.com/