Мило семейство, все още си спомняме за топлото гостоприемство и разказваме около нас за чудесното прекарване в Триград. Вече сте посрещнали ентусиасти-Гери и Ники. Ще се върнем непременно, не само заради Харамийска пещера, която пропуснахме, но и заради вашето мило и топло отношение. Очакваме с нетърпение срещата си с вас. Много поздрави и прегръдки!

Намереният рай

Мираж ли беше или сън?

Не - това е Триград. Едно изключително селце, разположено в прегръдките на Родопите. Отваряйки си очите от прозореца на невероятната стая виждах прекрасни поляни и хълмчета, които сякаш ми се усмихваха и призоваваха. Излизайки на разходка по пътя, ни поздравяваха любезно хора от селцето. Всички те кипяха от енергия и оптимизъм.

Група много близки приятели за времето  от 6.09 до 8.09 2016-а,  посетихме това неземно място - Триград. Пристигнахме на 6 септември към 19,30 часа. Мъгла и вечерен здрач покриваха селото. Чакаше ни най-приятното момиче с раничка на гърба-Бистра. Може би няма по-сполучливо съответствие между име и човек. Думите й бяха леки и бързи като бистро поточе. Тя ни заведе до родопската къща на баща си-учителят Огнян Поюклийски. И тук започнаха изненадите-един чуден, топъл дом с много приятни хора. Бяхме 12 човека, на всеки добра дума и удобно чисто легло. Отворихме приказка като при свои хора. Не разбрахме кога стана полунощ. Сутринта ни посрещна с мирис на чудни палачинки, топло истинско краве мляко, родопски чай и кафе. Гледката от височината е невероятна.Високите  върхове, обградили от всякъде селото, сякаш стоят на стража-да не се изпълни легендата. Иска ти се да останеш завинаги. Въпреки, че всеки от нас освен родопския чай и въздуха, взе със себе си и част от тяхната човечност. Благодарим ви от сърце, че ви има. Ако има толкова добри хора, значи България я има, и ще я бъде.